Историята на Уилям Томас Престуд (William Thomas Prestwood) е не само личен разказ, а и отражение на сложността на американската история. Журналите му, написани преди почти два века, разкриват интимни детайли от живота му, включително редица скандални сексуални връзки, които биха предизвикали шок дори и днес. Уникалното в случая е, че той е използвал собственоръчно създаден код, за да запази тайните си. Но този код не успя да скрие историята му завинаги, той стана обект на изследвания от неговия правнук Джереми Б. Джоунс (Jeremy B. Jones).

Джоунс, който е и автор на мемоара "Шифър: Разшифроване на скандалните тайни дневници на моя предшественик", успява да свърже живота на Престуд с настоящето, разглеждайки теми като мъжественост и расово равенство. Престуд живее в бурния период между основаването на Съединените щати и Гражданската война, а Джоунс използва неговите дневници, за да осветли как тези въпроси все още влияят на съвременната политика и култура.

Процесът на писане на "Шифър" отнема десет години, през които Джоунс преминава през различни формати и структури, опитвайки се да намери най-добрия начин да изрази идеите си. В крайна сметка той решава да представи историята на Престуд и своята собствена като две спирали, които се преплитат, разкривайки паралели между техните животи.

Джоунс споделя, че Престуд вероятно би намерил вниманието върху живота си за ненужно, тъй като самият той никога не е търсил слава или признание. Въпреки това, той също така осъзнава, че животът на предшественика му е важен за разбирането на съвременните проблеми. Темата за мъжествеността, например, става особено актуална в контекста на политическите събития от 2016 година.

Разширявайки своята изследователска работа, Джоунс открива роднини от различни расови групи, които също търсят отговори за своето родословие. Тези разговори с чернокожи американци, свързани с него по линия на ДНК, разширяват обхвата на разказа и поставят нови въпроси относно наследството на робството.

В "Цифър" Джоунс разглежда как миналото никога не остава в миналото и как историята продължава да влияе на настоящето. Той се стреми да предостави нова перспектива по темите на расовото неравенство и наследството на робството в Америка, подчертавайки важността на тези въпроси в съвременния дискурс.

Джоунс описва живота на Престуд като "добре дошло призрачно присъствие", което ще остане с него завинаги. Тази връзка с предшественика му не само че обогатява неговата лична история, но и предлага нова перспектива за разбирането на сложността на американската идентичност.